В името на висшето благо на всички

В името на висшето благо на всички

Когато се молите за нещо (а визуализацията е форма на молба), ви предлагаме да гарантирате молбата си със „застрахователна полица". Ето какво имаме предвид: започвайте и завършвайте молбите си с думите: „В името на най-висшето благо на всички заинтересовани."

Ние сме могъщи творци. Можем да се молим за нещо, да речем разрешаване на даден проблем, и когато желанието ни е на път да се осъществи, се появяват нови проблеми, които уж са решение на старите. Например получаваме предмет, но не точно с цвета, който ни трябва (или някаква друга подробност е изпусната), така че той повече не ни е нужен, ние имаме два други, и просто не го искаме вече.

Понякога да се осъществяват желания е като да си поръчате нещо в стаята в лош хотел. Даваме поръчката в 10 ч. Докъм 12 ч. посреднощ нищо не идва, ние се отказваме и заспиваме. В 3.00 ч. сутринта на вратата се чука:

- Обслужване по стаите.

- Не ми трябва вече!

- Но вие го поръчахте.

- Поръчката направих в 10 ч.

- Тази вечер имахме много работа.

- Е, сега не ми трябва.

- Анулирахте ли поръчката си?

- Не. Телефонните линии бяха заети.

- Колко пъти се опитахте?

- Три.

- Но това не е било достатъчно.

- Независимо от всичко сега не ми трябва.

- След като сте го поръчали, ще си го ядете.

- Нищо подобно.

- Ще го оставя вън, пред вратата. Вие ще трябва да го прескочите на сутринта.

- Чудесно. А сега ме оставете сам!

- Но вие трябва да платите за поръчката.

- Нищо подобно няма да направя.

- Тогава няма да ви донесем закуската.

- Много добре. А сега си вървете.

- А какво ще кажете за моя бакшиш?

- Какъв бакшиш?

- Нормално е да се дaдe бакшиш, когато човек от „Обслужване по стаите" ви носи поръчаното. Особено в 3 ч. сутринта.

- Но aз не съм искал поръчката за 3 ч. сутринта.

- Казахте ли това, когато давахте поръчката?

- Не.

- Тогава грешката не е наша. Със сигурност поне не е моя. Аз съм си свършил работата. Мисля, че заслужавам бакшиш.

- Бакшиш няма да получиш. А сега ме остави на мира.

- Камериерката ми е приятелка. Ще и кажа утре да не почиства стаята ви.

- Утре напускам хотела.

- Пиколото също ми е приятел. Ще му кажа да ви остави сам да си носите багажа.

- Напиши си бакшиша на сметката. А сега да поспя малко.

- Може ли да подпишете сметката?

- Какво?

- Ако давате бакшиш, трябва да подпишете сметката.

- Защо?

- Практика на хотела.

Звучи познато, нали?

За да получим това, което искаме — и само него, и изцяло него, — добре е да бъдем по възможност съвсем точни. Но ни се струва, че независимо от това колко подробности включваме, изменчивият пръст на съдбата може да прибави няколко, които ние никога не сме имали предвид.

Ето тук се намесва „висшето благо". Направете това, което можете, а после се молете за него в името на висшето благо на всички заинтересовани. По този начин, без значение какво ще се случи, всичко, което дойде за вас, ще бъде добро и моментът ще бъде отличен.

Това е от особено значение, когато молбите ни се отнасят за други хора. Ние невинаги знаем какво би било най-доброто за нас самите, камо ли да преценим какво би било най-доброто за някой друг.

Чухме за една възрастна жена, която била в кома. Приятелите и семейството й се молели непрекъснато и в представите си виждали как тя остава жива. Състоянието на кома продължило седмици. Жената най- накрая излязла от комата и казала напълно разбираемо на насъбралите се край нея: „Оставете ме спокойно да умра. Видях какво е от другата страна. Там искам да отида. Вие всички ме задържате тук. Обичам ви. Ако и вие ме обичате, оставете ме да си отида от тоя свят." Тя затворила очи, изпаднала в безсъзнание и няколко часа по-късно — след посланието „Оставете ме спокойно да умра", починала.

Ако приятелите й бяха отправяли молитвите и представите си за нея в името на нейното най-висше благо и в името на най-висшето благо на всички заинтересовани, тя може би е щяла да направи прехода по-леко.

Това, разбира се, е един краен пример. Но колко пъти сме пожелавали за наши приятели: „Как искам да го назначат на тази работа" или „Надявам се, че няма да се разделят", или „Надявам се, че тя ще продаде къщата си". Може би новата работа, оставането да живеят заедно и продаването на къщата не са в името на тяхното най-висше благо. Може би по-късно те ще се оплачат: „Мразя тази работа", „Трябваше отдавна да се разделим" или „Да не бях продавала къщата си", в който момент можем само да си помислим: „Но нали казваха, че именно това желаят."

Това, което хората казват, че искат, и онова, което те действително искат, са често две различни неща.

Ние не познаваме бъдещето. Не знаем нито какво ще се случи, нито колко по-различни ще бъдат нещата, нито доколко ние ще сме се променили. Това, което искаме днес, може да не желаем утре. Ето защо е полезно да се направи списък на нещата, които желаете — това е вашият списък от цели. Когато нещо не искате повече (може би защото сте получили друго, по-добро), задраскайте го в списъка. Кажете си: „Благодаря, но не искам повече това."

Когато се молят за нещо, някои хора добавят „това или нещо по-добро". Ако искаме десет милиона долара, но получим двадесет, ще е чудно, нали? Някои хора поставят горна граница и така ограничават това, което могат да получат.

„Това или нещо по-добро за моето висше благо и за благото на всички заинтересовани" обхваща всички варианти, промени, крайности и условия.

След като се помолите, може да се поотпуснете. (Отпускане от безпокойството, искаме да кажем. Вие вероятно ще трябва да предприемете някакви действия, за да се изпълнят молбите ви.)

„За моето висше благо и за благото на всички заинтересовани" е религиозен израз. Чрез него се уповаваме на някоя по-висша сила — Майката Природа, Бог Отец или независимо как вие ще я наречете, която се грижи за нас, която съществува, за да ни дарява с топлота и подкрепа, която знае какво искаме, преди ние да сме осъзнали желанието си, и която с радост го изпълнява.

5.0, 3 гласа
прегледи 3566

Препоръчани продукти

loading...

Подобни статии

Лечение на лошите мисли

Лечение на лошите мисли

Това е интензивен курс за смъртта. Защо пък за смъртта? Искам да кажа, не би ли трябвало да се конце...