Лечение на лошите мисли

Ако се замислите, страхът от смъртта е един от най-безполезните наши човешки страхове. Смъртта е едно от малкото неща в живота, които всички ние рано или късно ще преживеем.

Ако продължаваме да се страхуваме от смъртта, по същия начин би трябвало да се страхуваме от дишането, от земното притегляне, от следващото изгряване на Луната или от всички други неизбежни неща.

С това искаме да кажем, че ако човек не приеме напълно неизбежността на смъртта, той трудно би се наслаждавал на този интервал, наречен живот (или както го нарича Юджийн 0'Нийл, „Тази странна пауза"). С други думи, ако не превъзмогнете страха от смъртта, вие никога няма да можете да оцените живота. Ако не приемем смъртта за нещо нормално, вие никога няма да живеете.

ПИТЪР: Познавам един човек, когото са заловили по време на война и осъдили на смърт. Поставили го в килия, която гледала към площадката, където изпълнявали присъдите. Ден подир ден, час подир час, той гледал как извеждат другарите му пред една стена и ги разстрелват. Нямал представа кога ще дойде неговият ред. Така изминали шест седмици. Войната свършила и той бил освободен. Въпреки че сега е един от най-заетите хора, които познавам, той същевременно е един от най-спокойните. Знае, че каквото и да става, най-лошото нещо, което може да се случи на човек, е да умре, а той вече се е сблъскал със страха от смъртта и го е преодолял.

И така, без да забравяме онова, което казахме за страха, какво предлагаме? Да умрем, за да превъзмогнем страха от смъртта ли?

Може би нямаше да е лошо, ако смъртта не беше толкова сигурна. (Не сте ли забелязали колко спокойни и игриви са котките с деветте си живота?)

Предлагаме ви добре да помислите върху вашия страх от смъртта. Опитайте се да преживеете страха. Открийте в какво се изразява той. Проучете разните поверия за живот след смъртта. Дали някои от тях са наистина толкова ужасни?

Да разгледаме набързо някои от най-популярните вярвания:

СМЪРТ И КРАЙ. Щом кръвта спре да оросява мозъка, край на нашия опит. Времето ни тук, на Земята е изтекло и това е изцяло биологически обосновано и нищо повече.

Е, в такъв случай няма защо да се безпокоим. Всичко, което преживяваме, представлява биоелектрически и биохимични реакции и когато всичко това спре, край. Нашият страх от смъртта не струва повече от светването на една елекрическа крушка, разтревожила се за това, какво ще стане с нея, когато електричеството спре. Изгаснала, изгаснала. Точка. Край. Нищо.

РАЙ ИЛИ АД. (ИЛИ МОЖЕ БИ И ЧИСТИЛИЩЕ.) Когато умрем, Бог ни съди и ни изпраща в едно от трите места: в Рая (добре), в Ада (зле), и (поне според едно от известните поверия) в Чистилището, където не е нито така хубаво както в Рая, но и нито така лошо като в Ада.

Ако това съвпада с вашите вярвания, тогава може да смятате неизлечимата болест за мило съобщение от Господа: „Приготви се за Рая." Вие можете да се подготвите така добре и наистина да се приближите до Господ. Той може да ви каже: „Моля те, направи ми една услуга", а вие ще отговорите: „Разбира се. Какво?" И тогава Господ може да каже: „Остани на земята още 80 години или повече и продължи да споделяш радостите на духа с всеки, с когото се срещнеш."

НИЕ СЕ ВРЪЩАМЕ НЕПРЕКЪСНАТО, ДОКАТО НЕ НАУЧИМ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА. Душата (това, което сме всъщност) никога не намира; умира само физическото тяло. Ако душата не е научила всичко, от което се нуждае, докато е в едно тяло, тя избира друго (преражда се отново) и продължава да се самообразова. Какво трябва да научи тя? Да получи познание за многото нива, аспекти и варианти на Божието творение. Този процес е известен като „прераждане" и е най-популярното вярване за живота и за смъртта по цял свят, но не и у нас. Ако вярвате в това, списание „Тайм" може да ви се присмее, а евангелистките пастори могат да ви провъзгласят за прокълнати.

Е, ако нещата наистина стоят така, няма за какво да се безпокоим. Смъртта е нещо като да минеш от една стая на дадена къща в друга или като да свалиш костюма си и да си сложиш халат (копринен, с нашия девиз „Какво? Аз да се безпокоя?", избродиран на джобчето). При това положение смъртта не е нищо друго освен една спирка, за да си отдъхнем, нещо като съблекалня, където да се преоблечем, или лятна ваканция между два семестъра.

Някои хора казват, че смъртта е едно прекрасно изживяване и че това не трябва да ни се съобщава, защото можем да се пребием един друг от бързане да стигнем там. Разбира се, ако можехме напълно да изпитаме радостите на оня свят, то щяхме също така да знаем защо изобщо сме тук, така че едва ли щеше да има защо да се пребиваме. Ние всички сме тук поради известни причини. Ние всички имаме цел.

Ще разберем, когато умрем. А дотогава страхът от смъртта може да ни държи тук, докато не узнаем всички подробности за света, който ни обгражда.

Не можем да описваме смъртта като нещо твърде вълнуващо, защото би излязло, че проповядваме самоубийство. А това не е така. Следователно изпитването на малко страх във връзка със смъртта би било здравословно. Ние само намираме за противопоказан болезненият, почти несъзнателен, автоматичен ужас, който повечето хора изпитват винаги когато им се спомене за нея.

Отделете време, за да победите страха си от смъртта. Не е изключено да доживеете и до сто години и годините отсега нататък до сто ще изживеете по-щастливо, по-здравословно и nо-вълнуващо. А когато му дойде времето - на добър път.