Лечение на лошите мисли

Има неща, от които е здравословно човек да се страхува — да не изпие отрова, да не скочи от висока сграда, да не прави секс с горила — ситуаиии, при които физическото ни тяло е в непосредствена опасност от унищожаване, осакатяване, обезобразяване.

Всички останали страхове, с които се сблъскваме всекидневно, са илюзия. Не би трябвало да им Вярваме, нито да ги оставяме да упражняват власт над нашите действия. На тях трябва да гледаме така, както се гледа на телевизионна реклама, на президентски обещания в година на избори, или на хора, които се опитват да ни продадат цветя на летището.

Повечето хора посрещат дадена ситуация, която крие страх, така като че ли страхът е някаква стена. Все едно да приближим непознат човек и да му кажем „Здрасти".

Само при мисълта, че се приближаваме до непознатия, стената започва да се оформя. Ако пък помислим какво той би могъл да ни каже в отговор, стената става по-дебела. (Почти винаги си представяме, че отговорът на другия човек ще бъде отрицателен, например „Оставете ме на мира!". Рядко си представяме, че той би ни погледнал и би пропял „Очарователна вечер".) А ако протегнем ръка, за да го докоснем например, стената става доста солидна. Тя ни изглежда като непроницаема бариера. Ние се обръщаме, тананикайки „Ако те обичах..."

Но стената на страха не е нещо истинско. Тя е една илюзия, която са ни учили да възприемаме за реалност. През детските ни години това ни е предпазвало от много неща. Родителите ни са ни учили да се страхуваме от всяко нещо, което е ново и непознато. Но сме били твърде малки, за да разберем разликата между това, което е наистина опасно, и онова, което е просто вълнуващо.

Но когато сме пораснали достатъчно, за да разбираме разликата, вече никой не ни учи как да поемаме рискове, как да изследваме непознати територии и как да лекуваме страхове, които не са нищо друго освен илюзии. Страхът трябва да се изостави заедно с всички ония митове от хубавото детство като Дядо Мраз, великденското зайче и Баба Яга. (Май че най-трудно ни е да се отървем от Баба Яга.)

Не се страхувам, че ще умра.

Щом страхът не е стена, какво е тогава? Просто едно чувство и нищо повече. Той няма и не може да ви попречи да правите каквото и да е, освен ако не се оставите да ви завладее. От страх може да ритате, да пищите. Страхът може да бъде причина да усещате стомаха си като пълна с пеперуди клетка в зоологическа градина, но той не може да ви възпре. Вие сами се възпирате.

Особено глупав е страхът, че може да срещнете даден човек например. При положение, че там, където се страхувате да отидете, едва ли ще е мястото, където ще стрелят по вас, най-лошото, което може да се случи, е да се почувствате отхвърлен. Но ако не направите този опит, вие сам ще се обречете на отхвърляне и няма да постигнете нищо повече от това, което сте постигнали до момента.

А ако опитате, може да получите онова, което желаете.

Дори опитът ви да завърши с отказ или отхвърляне, вие ще извлечете повече полза, отколкото ако изобщо не опитате. Можете да научите например, че известни подходи към определени хора при дадени ситуации действат по-добре от други. Можем да научим много (а понякога и повече), когато нещата се провалят, както и когато вървят гладко. Ако не проучим всички пътища, които дават или не дават резултат, ние оставаме само с въображението си и с това, което сме видели по филмите.

В подкрепа на горните редове цитираме следния надпис от тенис-фланелка: „Всичко, което заслужава да го имаш, си струва питането. Някои казват да, други - не."

Да се преодолее страхът, ето всичко, което трябва да направите. Разберете къде е и се справете с него. Действайте, за да постигнете това, което желаете. Очаквайте положението на страха да се влоши. В това отношение той рядко ще ви разочарова. След като няколко пъти сторите онова, срещу което страхът у вас протестира, той намалява и в крайна сметка изчезва.

Както отбелязва Върджил Томсън: „Опитай се да направиш нещо, което преди не си правил, три пъти — веднъж, за да превъзмогнеш страха, веднъж, за да разбереш как да го правиш, и трети път, за да разбереш дали ти харесва, или не." Върджил е доживял до преклонната възраст деветдесет и две години.

Страхът е нещо, което се нуждае от активност, а не от одобрение. Всъщност, ако се замислите, ще откриете, че единствената разлика между страха (приеман за негативна емоция) и вълнението (уж позитивна емоция) е в наименованието, което ще изберем. Усещането е едно и също. Ние само прибавяме едно малко „О, не!" за страха и едно малко „О, божичко!" за вълнението и това е всичко.

Като имате това предвид, да се върнем отново на въпроса за смъртта.

(„О, божичко! О, не!")