Приемане

Приемане

Приемането на нещата е толкова важно за щастието, задоволството, здравето и развитието ни, че някои хора го наричат „първи закон на духа."

Земята се върти, светът се развива, хората правят каквото правят, нещата са такива, каквито са, а нашият единствен избор е дали да приемем всичко това или не. Ако го приемем, ние се вливаме в общия поток и позволяваме на живота да бъде такъв, какъвто е.

Ако откажем да го приемем, чувстваме натиск, болка, безсилие, безпокойство, безпомощност и болест. Борим се с това, което съществува. В повечето случаи борбата протича вътре в нас и там се нанасят повечето от раните ни.

Да приемеш нещата не означава да ти харесват или да се чувстваш щастлив от тях, а просто наблюдавайки ги, да си кажеш: „Това е така." Да гледаш какво става и да си помислиш: „Ето как става това!" Когато нещо се случва, да възкликнеш: „Ето какво се случва!"

Приемането е да осъзнаеш, че отказът от приемане е:

 а) болезнен

б) напразен

Чрез отказа от приемане се опитваме да контролираме света. Искаме нашите „би трябвало" и „трябва", нашите желания да го управляват. Но това не става. Просто не става.

За да докажем колко е напразна борбата за упражняване на контрол над света, ще ви дадем следния пример. Събудете се утре в 4 часа сутринта и се опитайте да попречите на слънцето да изгрее. Направете всичко, каквото можете, за да не му дадете възможност да се покаже. Положете неимоверни усилия. Вие няма да забавите изкачването му по хоризонта дори със секунда.

Може би не желаете да упражнявате контрол над света изобщо, а искате да контролирате само обкръжаващия ви свят. Желаем ви късмет. Но истината е, че в повечето случаи дори нямаме контрол над самите себе си, а всъщност това е частта от Вселената, над която имаме най-пряка власт. Ако не можем винаги да заповядваме на нашите мисли, чувства и физически реакции, как можем да се надяваме да упражняваме някакъв контрол над другите?

Природата продължава да е природа по свой собствен естествен начин. Ние имаме съвсем малка власт над нея. Върху какво имаме власт? Върху себе си. Върху пространството, заключено в кожата на тялото ни. Ние можем да работим, за да направим тази среда толкова приятна, весела, спокойна и прекрасна, колкото си пожелаем. Това само по себе си е един проект за цял живот, и то проект, който си струва усилията.

Останалото — външната среда — се развива по начин, който е извън нашата власт. Не ни остава нищо друго освен да си кажем: „Тя е това, което е."

Ако искаме да променим нещо, едно от най-добрите изходни положения е приемането. Скулпторът започва, като приема мраморния блок такъв, какъвто е, а после изчиства от него всичко, което не е неговата идея за статуя. Когато запитали един скулптор как ще направи скулптура на кон, той възкликнал: „Аз виждам коня в статуята, а после махам излишното, за да го получа."

"Давид" на Микеланджело е бил изваян от дефектен мраморен къс. Друг скулптор бил започнал работа върху блока, но го изоставил. Отстрани имало голяма пукнатина и това правело камъка „неприемлив" за скулпторите в продължение на десетилетия. Микеланджело обаче приел мрамора с пукнатината и всичко останало и създал едно от най-смайващите произведения на изкуството.

Започваме с приемането, а действието го следва. В това се включва и приемането на самите нас. Моля не забравяйте, че ние сме също част от природата. Можем да се противим като магаре на мост, но тази „естествена" част от нас си има своите ритми, очертания във времето и собствен дневен ред. Докато постигнем господство над „себе си", ние трябва да се научим да се приемаме.

Тази „естествена" част от нас повечето хора наричат тяло и това название е точно, при положение че не сме забравили, че тялото включва и мозъка, през който минават мислите и чувствата. А те са необходима част от човешкото същество.

„Естествената" част от нас си мисли, че ответната реакция „борба или бягство" е тъкмо на място. Убеждението ни е втълпено от натрупаните през вековете гени. Сега ние постепенно трябва да се убедим, че реакцията „любов и приемане" е по-ценна за оцеляването ни. Освен това с нея се чувстваме по-добре.

Това „убеждаване" ние наричаме образование. Думата води началото си от „образ" и означава „формиране по образ и подобие". Всъщност това е по-скоро един постепенен процес на извеждане напред на вътрешния ни образ, а не да ни го налагат отвън.

Важно е да се научим да приемаме. Потърсете един подходящ за вас пример. Научете се да приемате всичко, което правите. Това, разбира се, не означава да тръгнете през труповете на другите или да се нараните, а просто да осъзнаете факта, че, след като сме хора и смъртни, ние ще вършим неща, които не ни харесват (под думата „вършим" имаме предвид всички нива, включително мисли и чувства), но вероятно ще трябва да приемем и тях.

Научете се да приемате дори вашето неприемане. Когато отхвърляте нещо, приемете факта, че не сте го приели. Не можете ли да приемете вашия отказ? Тогава го приемете като факт. Ако вината може да се натрупва на слоеве (чувството за вина, че изпитваш вина заради чувството за вина), същото може да се получи и с приемането (приемете факта, че не можете да приемете вашето неприемане).

Да, става смешно и вероятно това е забавно. Такъв е един от ключовите моменти в приемането: обзема ви чувство за лекота. Докато приемате тежестта, вие започвате да чувствате „невероятната лекота от съществуването". Приемете и това. А приемането на мислите, включително и на лошите, е една важна стъпка към повече радост. И към по-крепко здраве. Приемането ви пречи да пренебрегнете някои неща и да кажете: „Приемам това, но онова — не." То не се влияе от условията. Вие можете да харесвате едно нещо повече от друго, т.е. да предпочитате, което е чудесно, но приемането не изключва нищо. (Впрочем това има и своите предимства — не ви се налага да помните какво да приемете и какво — не. Щом съществува, приемете го. Много е просто.)

Организирайте си часове за приемане всеки ден. Започнете веднага. Приемете всичко около вас, във вас, абсолютно всичко. Приемете мислите си. Приемете собствената си преценка за тях. Приемете разсъжденията си за преценката на вашите мисли. Приемете всяко чувство, което изпитвате, всяко усещане на вашето тяло. Не се опитвайте да промените нещо. Желанието за промяна е всъщност неприемане.

Приемете вашето обкръжение, вашата материална среда. Стаята, мебелите, миризмите, шумовете, хората. Приемете и мислите си за онова, което не е там. (Щом го няма, то е само мисъл — спомен или измислица.) Приемете вашите спомени, фантазии, желания, потребности, дори онова, което смятате, че би трябвало да бъде.

Приемете нещата, за които съжалявате, че сте ги направили, както и онези, които не сте, но бихте искали да направите. Отбележете си, че тези решения за действие (или за въздържане от действие) са също мисли.

Приемането на мислите, включително и на лошите, е една важна стъпка към по-голяма радост и към по-крепко здраве.

4.3, 12 гласа
прегледи 20262

Препоръчани продукти

loading...

Коментари за Приемане

  1. 1.

    Отлично!Много съм доволна:)

  2. 2.

    imah a da procheta tochno tova

  3. 3.

    Dzatara.mn.dobre mislia che umnite hora go vladeiat

  4. 4.

    Rado.mislia che ako vseki chovek go vladee niama da se razviva sveta.

  5. 5.

    Във Вашия стил: приемам статията като гледна точка, като опит за разсъждение, но определено мога доста да поспоря с Вас. За съжаление приемането и примирението ги дели много малко.

  6. 6.

    ..Господи,дари ме със силата да променя нещата,които мога да променя..Дари ме с търпението да приема нещата,които не мога да променя..и с мъдростта винаги да намирам разликата между двете..К.Вонегът

  7. 7.

    Да приемеш нещата , които не можеш да промениш !

  8. 8.

    Еее, по-голяма тъпотия не бях чела скоро!
    Приемете всичко, не се опитвайте да промените нищо, дори не учете - приемете, че всички бебета се раждат глупави (неуки) и не си мислете да променяте и това!
    Легнете, заспете и се събудете мишка! Или хлебарка...
    Разбира се, приемете и това!
    Аман от паразити, лежащи на гърбовете на тези - неприемащите!

  9. 9.

    Много добре написано! Само преди 2-3 години, обаче, не мислех така, затова приемам и гледната точка на неприемащите :).

  10. 10.

    Приемането на всичко може да ви превърне в шизофреници. Някой ви удря колата и ви изкарва вас виновни. Ще го приемете ли ? Друг ви обира апартамента и ви взима телевизора. Като ви разбива и вратата преди това. Приемате ? Трети ви оножда жената, приемате ли и това ? И какво става, като го приемете - душевната хармония която ви обзема не е ли абсолютно примирение, превръщащо ви в жертва ? Ако околните знаят и видят че всичко приемате, ще ви правят на луди по всяко време. Но разбира се, ако и това приемете, няма как да ви навредят повече, отколкото вие самите ще навредите на себе си.

Подобни статии

Как ни влияят мислите

Как ни влияят мислите

Една обикновена мисъл. Няколко микромиливата енергия протичат през мозъка ви. На пръв поглед нещо съ...