PANDEA BEAUTY - ТОПЛАТА КРАСОТА НА ПРИРОДАТА
Назад до Насочете се към положителното

Прошката

На първо място е прошката. Опрощаването може да се окаже най-големият изцелител.

Таим в себе си толкова много неща както срещу нас самите, така и срещу другите. Освен това фактът, че изпитваме тайна неприязън срещу другите, си остава у нас. Когато съдим себе си или другите за това, че не са отговорили на някаква изградена у нас представа, ни боли.

Какъв е изходът? Да простим. Процесът на прощаване е толкова прост. Толкова е лесно, а повечето хора не си дават сметка колко полезен може да е този акт, поради което не се опитват да простят и не могат да разберат, че прошката обновява живота.

Да простите на себе си, означава да си кажете: „Прощавам на себе си за еди-какво си" или „Прощавам на еди-кого си за еди-какво си" и да назовете точните неща.

Забележете, че прощаването трябва да бъде безусловно. Да простите, означава, че желаете да сложите край на обида, вина, омраза или привързаност към себе си или към човека, на когото прощавате.

Това е първата част.

Втората се състои в следното: „Прощавам си, че се осъждах за еди-какво си" или „Прощавам си, че в себе си осъдих еди-кого си за еди-какво си".

Фактът, че ние сме направили нещо или че някой друг е направил нещо, не е от особено значение. Действителният проблем за нас е възникнал, когато сме отсъдили, че случилото се е неправилно, лошо, неподходящо, обидно, подло, низко и т.н. Всъщност това, което трябва да простим, е нашата присъда.

Действието е било просто действие. Трудността за нас се е появила вследствие нашето решение, че даденото действие е лошо.

Ако ще трябва да преценявате нещо, почакайте, докато постъпят всички доказателства. Да, еди-кой си те изостави, но две години по-късно ти срещна онзи човек и благодарение на това, че еди-кой си бе заминал, ти беше свободна да се захванеш с онзи човек, далеч по-забавен от еди-кой си. От което следва, че „изоставянето" ти от еди-кой си е било истинско „зло за добро". И ако тогава знаеше какво ще се случи, ти сигурно би устроила прощално парти в негова чест.

Колко време е необходимо, за да се набере пълната  информация, всички доказателства? Отпуснете й поне пет години. Изчакайте пет години, преди да изказвате мнението или преценката си, особено пък преди да съдите нещо. „Но след пет години аз не бих си спомнял дали това се е случило." Чудесно! Тогава още сега го забравете. Щом не си струва да го помните след пет години, значи не си струва да се безпокоите и сега. Как ще разберете дали си струва да помните нещо след пет години? Почакайте да минат пет години и ще разберете. А дотогава „съдебните заседатели" са разпуснати.

Какво да правим, ако забравим за петгодишния мораториум върху преценките ни (а след като е човешко, вероятно ще забравим)? Ако забравите, то веднага щом си спомните за него, простете си. Простете си, че сте осъждали нещо или някой, въпреки че знаехте, че правите това, простете си не действието, а причиняването на обида, болка и раздяла. Просто си кажете думите, с които прощавате. Опитайте. Вижте какво ще се случи. Това е една от онези техники, които винаги дават резултат: вие го правите, резултатът идва. Кога би трябвало да го направите? Когато сте обезпокоени. Всички притеснения идват вследствие на нашите преценки за дадена ситуация. Простете си преценката и безпокойството като че ли започва да изчезва.

Думите, с които си прощавате, повторете няколко пъти, тъй като може преценката ви да е била изказвана многократно. Колко пъти е необходимо да се прави това? Вие вече знаете отговора на този въпрос: когато безпокойството изчезне, значи сте повтаряли достатъчно.

Прошката е непълна, ако не се забравя. Когато нещо се прости наистина, то се забравя. Сложете край. Не си струва да го задържате. Някои хора биха предпочели правотата на отмъщението си пред здравето. Това е техен избор.

В процеса на опрощаването използвайте бялата светлина, убежището си, Учителя си. Научете се да прощавате напълно, без остатък. Ако желаете здраве, богатство и щастие, не можете да си позволите лукса да се тътрите подир всички тези непростени, незабравени минали събития. Сложете край на безпокойството, което ви причиняват. Обявявайте редовно периоди за обща амнистия през деня. Простете на себе си и на всеки друг за всичко, което се е случило (или не е могло да се случи). Правете списък на всеки няколко часа. Нищо от миналото не заслужава да замърсява повече настоящето ви.

Опрощаването е просто начин да обявиш, че ти е простено. Това може да изкара на повърхността проблемите, свързани с ценността на човека по-бързо от каквото и да е друго, което знаем. Кажете си, че заслужавате да ви се прости. И е така. А дори да смятате, че не заслужавате опрощение, пак си простете. Докажете отново на чувството си за малоценност, че греши. И след това му простете.

Рейтинг:
5.0/5 на базата на 6 оценки

Отзиви

Да простим ли на тези които съсипаха и продължават да съсипват България?!Или да ги унищожим?
За да сте щастливи трябва да забравите всичко което ви тревожи и вярвайте че Бог ще разреши вашите тревоги. Защото БОГ е всемилостив към всинца ни.
Анонимен
БОГ толкова ни обикна нас грешните и недостойните че заради нас се въплъти и заради изкупването на лошата ни карма понесе страдания. Бог е моделът на прошката.
Анонимен
ПРОЩАВАЙТЕ И ПРОСТЕНИ ЩЕ БЪДЕТЕ ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА
Анонимен
Sustradanie!!!Om mani padme hum
Виж още отзиви
Коментирай
loading...