Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Силата на мисълта  »  Елиминирайте отрицателно...  »  Вина и негодувание

Вина и негодувание

Вина и негодувание

Вината е една злополучна игра, която играем със себе си. Тя е цената за това, че не гледаме честно, състрадателно, реалистично и опрощаващо на нашия живот. Това е игра на преструвки с горчиви последици.

Вината е гняв, насочен към нас самите. Ние се ядосваме на себе си за нещо, което би трябвало или не би трябвало да сторим. С времето тя се натрупва. Нашето самонаказание става по-страшно с всяко следващо нейно появяване. („Би трябвало по-добре да знам!")

Тук се появява и страхът. Ние се плашим от ситуации, в които бихме могли да провалим живота, който се надяваме да живеем. Плашим се от това, което бихме могли да сторим на себе си, ако отново не успеем. Страхуваме се от собствения си гняв. Избягваме нови хора, ситуации, действия. Навлизаме в предсказуем коловоз, а по-късно изпитваме вина, че не правим нищо повече за себе си. Някои хора се мобилизират от вината, плашат се да не направят нещо, което отново да ги „затегли надолу".

Този цикъл от негативна енергия — от нас към нас самите — може да има неприятни последици. Той отравя отношения, спира развитието, задушава растежа. От него боли. Може да създаде чувство не просто на малоценност, но и на самоомраза. Той води до огромен стрес върху ума, емоциите и тялото. С времето може да ни убие. Може би най-трагичната част от вината е че тя е напълно, абсолютно и изцяло ненужна.

Това е лошата страна. А сега малко да разведрим атмосферата и да разгледаме добрата: след като прочетете тази глава, вие никога повече няма да се чувствате виновни. Възможно е да изпитате чувство на вина, но то ще бъде излишно. Веднъж щом разберете как действа вината, не бива повече да допускате тя да отравя живота ви.

Ние всички имаме представи, схващания и очаквания за нас самите. Обикновено те започват с "Аз съм добър човек, а добрите хора..." Повечето от тези схващания са продукт на културата и са ни били „внушени", когато не сме могли да се съпротивляваме — т.е. когато сме били деца. Ние обаче сме ги възприели и ги препотвърждаваме винаги, когато се чувстваме виновни. За да онагледим казаното, нека да дадем един най-банален пример. Да приемем, че сме на диета. Искаме да свалим някой и друг килограм. Шоколадовите торти естествено не влизат в менюто ни. Но ние изяждаме тортата и се чувстваме виновни.

Какви представи или схващания за нас самите бихме нарушили с изяждането на тортата?

„Аз съм добър човек, а добрите хора се грижат за тялото си, изпълняват поетите ангажименти спрямо себе си, имат воля, ядат само неща, които са подходящи за тях, грижат се за вида си, следват неотклонно плановете си, постигат целите си, добър пример са за останалите и правят добрини на ближните си." Нещо в тези рамки във всеки случай.

Така се държат добрите, а какво направихме ние? Когато описваме собствената си вина, у нас се появява тенденция към преувеличаване. Спомняте ли си бързорекия лешояд с грозната уста? Днес той има ден за лов. Грачи, кряска. Непосилно. Лошо, лошо, лошо. Срамно, срамно, срамно. Крясъкът може би ще звучи като: „Като къща голям съм станал и все пак изядох парчето торта, от което се дебелее, след като добре се бях нахранил на вечеря. Пренебрегнах всякакви съображения. Направих точно обратното на това, което трябваше да направя. Наруших тържествено сключения договор със самия себе си да не ям храни, от които се дебелее. Нямам воля. Увредих тялото си чрез непрекъснато пълнеене. Видът ми вече е ужасен, но и по-ужасен ще става. Нищо не мога да направя, за да сложа край на това. Не изпълнявам нищо от нещата, които обещавам пред себе си да направя. Причинявам болка на близките си с това, че не спазвам диетата, след като им казах, че ще сваля килограми. Ако не се грижа за себе си, поне да се грижа за хората, които обичам." И това е само първият тур.

Първичната представа, която имаме за себе си, е многократно нарушавана от нашите действия.

Какво да се прави? Напечатаното с дребен шрифт в края на договора „Аз съм добър човек..." се чете „А когато не съм добър, аз се чувствам виновен." Чувството за вина ни кара да доказваме, че все още сме добри. В крайна сметка кой се чувства зле от това, че върши лоши неща — добрите хора или лошите? Разбира се, че добрите. Лошите хора изпитват удоволствие, когато вършат лоши неща! Те се чувстват чудесно, когато свършат някаква гадост.

2. Самонаказването с вина

За да докажем, че сме добри, ние се самонаказваме с вина. Това ни позволява да поддържаме представата си, че сме носители на всички прекрасни неща. Когато се чувстваме виновни, си казваме: „Този път г...

3. Негодуванието

Негодуванието е жалка игра, която играем със себе си и с другите. То е цената, която плащаме за това, че не сме проявили честно, състрадателно, реалистично, опрощаващо отношение към живота на другите....

4. Излизане от вината и негодуванието

Независимо дали сте навлезли в омагьосания кръг на вината или на негодуванието, по-долу ще опишем някои техники, които ще ви изведат на прав път. Ще разгледаме по-късно повечето от тези въпроси в дета...

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 1 оценка
прегледи 5177

Препоръчани продукти

Коментари за Вина и негодувание

    Подобни статии

    Твърдения

    Твърдения

    Твърдението е изложение на положителен факт. То е винаги в сегашно време и обикновено започва с „Аз ...
    Прошката

    Прошката

    На първо място е прошката. Опрощаването може да се окаже най-големият изцелител. Таим в себе си тол...
    Благодарността

    Благодарността

    След като се научите да се съсредоточавате върху положителното в света, който ви заобикаля, направет...
    Обичта

    Обичта

    При лекуването има две вълшебни думички: „Обичам те. Когато ги кажем на някого или на себе си, се из...