Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Силата на мисълта  »  Влияние на мислите  »  Как ни влияят мислите  »  Борба или бягство

Как ни влияят мислите

Как ни влияят мислите

Борба или бягство

Хората са на земята отдавна. Една от основните причини за оцеляването им досега е високоразвитата, интегрирана и мигновена реакция при усещането на опасност, реакция, известна като „борба или бягство".

Тази реакция действа по следния начин. Да си представим не твърде отдавнашния наш прародител Заг. Заг е далеч по-напреднал от пещерния човек — научил се е да работи със сечива, да обработва земята, да си строи убежища от кал, пръчки и листа. Един ден Заг излиза на лов (или копае нивата си, както предпочитате), когато чува, че в храсталака изпращява съчка.

Заг, тъй като има доста добре развит ум, си спомня, че веднъж, след като чул изпращяването на клони, от храсталака излязъл звяр и изял сестра му Загрина. Той веднага свързва изпращяването на клони с кръвожадни зверове. И без да мисли дори, се подготвя.

Той фокусира цялото си внимание върху местоположението на изпукалата клонка. Мозъкът му се концентрира върху това, как да вложи повече енергия в сетивата си. Умът му бързо обмисля възможни стратегии на отбрана и пътища за оттегляне. Емоциите му се разгорещяват, получава се една опияняваща комбинация от страх и ярост. Адреналин, захар и други вещества се повишават в организма. Кръвта се отклонява от относително неважни функции на тялото, като например храносмилане, борба с инфекциите, лекуване на рани и други вътрешни процеси, и се отправя към мускулите, особено на ръцете и краката, очите се притварят, тялото се напряга.

Той е готов.

Готов за какво? За него има само две възможности — или да се бие, или да бяга, „да заеме изчаквателна стойка и да се сражава или да изчезва от мястото", както казва Джони Митчел.

И оттук ответната реакция „борба или бягство". Това е една автоматична, физиологична реакция при опасност — както действителна, така и въображаема.

Тази ответна реакция „борба или бягство" е била основно оръжие за оцеляването на човешкия род. И ако отново се върнем назад във времето на Заг, ще установим, че повечето от хората са ставали плячка на диви зверове. Възможно е при изпращяването на клонка те да са си казвали: „А, клонче се счупи! Колко приятен звук!" и малко след това са се превръщали във вечеря на звяра. Тази група хора не е могла да оцелее с този подход.

А Заг и другите като него? Победителите? Те са оцелели първо в битката с дивите зверове, а после, след като не им е оставало нищо по-добро да правят, са прекарали последните 5000 години във войни със себеподобните си. Тези с по-изострена реакция за борба или бягство са оцелявали, за да продължат да воюват, и което е още по-важно от генетична гледна точка, за да оставят поколение.

И в тази насока подобните на Заг са играли важна роля. Оцелявало е поколението на жените, които най- яростно са защитавали малките си и/или са ги грабвали и са побягвали най-бързо. Най-жизнеспособните деца са били тези, у които е била генетически заложена най-силно развитата ответна реакция „борба или бягство".

През последните неколкостотин години, поне в западния свят, необходимостта от тази реакция фактически е изчезнала.

Кога за последен път е трябвало физически да се сражавате или да бягате, за да оцелеете?

Имаме предвид вас, а не хората, за които сте чели във вестниците или сте гледали по телевизията.* И колко пъти през живота си е трябвало да се биете или да бягаше, за да останете жив? Повечето от хората, дори тези, които живеят в Ню Йорк, могат да изброят тези случаи на пръстите на едната си ръка.

* Един от най-лесните начини да се отхвърли нещо ново е то да се припише на някого, за предпочитане, когото не познавате, или най-добре на измислено лице. „Какво ще кажеш за Джеймс Бонд (или Рамбо, или Род Уорнър, или Род Рънър)? Той се бие през цялото време!" Да, така е, но вие не сте Джеймс Бонд (или някой друг). Всъщност никой не е. Нашата молба е написаното да отнасяте към вашия живот, а не към измислените съдби от телевизионните предавания, филмите или романите, нито пък към почти измислените житейски перипетии на уж „действителни лица, за които се съобщава в пресата". Също така ви молим да устоите на изкушението да отнасяте дадената информация към „средния човек". Такъв човек няма, но дори и да имаше, все едно нямаше да сте вие. Не забравяйте, че вие сте неповторима индивидуалност. Огледате себе си честно и цялостно — и доброто, и лошото, и хубавото, и грозното - и се научете да се приемате и да се обичате такъв, какъвто сте.

По ирония на съдбата същата ответна реакция се е превърнала в нещо като белег за оцеляването и в съвременните свръхмодерни времена. Тънко е лустрото на цивилизацията — какво са някакви си неколкостотин години на фона на биологична еволюция от милиони години. „Звярът" вътре в човека е още силен. Така че ответната реакция „борба или бягство" е все още жива в нас.

И тя ни убива.

Когато ни пресекат внезапно пътя или ни говорят неучтиво, когато се страхуваме, че работата ни е в опасност или ни увеличат наема, или слушаме тълкуването на предсказанията на Нострадамус за земетресения (дори да не живеем в Калифорния — не възнамерявате ли да се преместите да живеете там някой ден?), когато забравят, че сме резервирали маса в ресторанта, или ни се спука гума, тази ответна реакция се задвижва с пълна сила, като че ли животът ни зависи от това.

Има и нещо по-лошо — откликването с „борба или бягство" се задвижва даже когато само си представим, че пресичат неправилно пътя ни или че работата ни е в опасност, че ни искат увеличение на наема, или когато си помислим за предсказанията на Нострадамус за земетръси, за това, дали да се преместим в Калифорния, или за това, че може да ни се спука гума.

Дори ако нито едно от тези „бедствия" (от тях всъщност само едно е опасно за живота) не се случи, само мисълта за това, че са възможни, е достатъчна да задвижи ответната реакция „борба или бягство."

А сега нека да разгледаме как отрицателните мисли, които активират тази реакция, въздействат върху ума, тялото и емоциите ни.

Рейтинг: 0.0/5 на базата на 0 оценки
прегледи 6622

Препоръчани продукти

Коментари за Как ни влияят мислите

  1. .

    добре е човек да се изчиства от мислите просто изключва

  2. 1.

    dobre e 4ovek da misli pozitivno

  3. 2.

    Почти спрях да мисля :)

  4. 3.

    Misulta e nad materiqta
    В НАЧАЛОТО БЕШЕ ЛОГОСА И ЛОГОСА БЕШЕ У БОГ И БОГ БЕШЕ ЛОГОСА.

  5. 4.

    Аз не бих опитвала такива глупости! Да си легна вкъщи и да си представям, че съм на някое хубаво място? Какъв е проблема да съм на някое хубаво място? Време? Пари? Разстояние? Искам да кажа на всички, че хубавите места са навсякъде около нас и за тях не ви трябват нито време, нито пари, нито изминаване на големи растояния! Положителното мислене е да виждате не само лошите, а и хубавите неща около себе си. Положителното мислене е да вярвате в безграничността на собствените си възможности! Релаксирайте всеки ден на красиви, любими и близки места и няма да сте стресирани, ще гледате на проблемите реалистично и ще ги решавате адекватно!

  6. 5.

    Лошите мисли са,като демоните нетрябва да гидопускме до нас.

Подобни статии

Научете се да скърбите

Научете се да скърбите

Сбогувания съпътстват целия ни живот. С годините ще се разделяте и с хора (било че се местите на дру...
Живейте за мига

Живейте за мига

Ангажирайте се да живеете Без значение какво си мислите във връзка с решението да продължите да жив...
Готовността за промяна

Готовността за промяна

„Вселената е промяна; животът ни е такъв, какъвто го виждаме в мислите си." Не ви ли звучи това като...