Назад  |   Начало  »  Духовно развитие  »  Силата на мисълта  »  Насочете се към положите...  »  Мисъл — чувство — действие

Мисъл — чувство — действие

Мисъл — чувство — действие

За да се напредне във физическия свят, са необходими три неща — мисъл, чувство и действие (насочена дейност). Те образуват една пирамида.

Ако у нас има мисъл и се поражда съответно чувство, но не сме готови за действие, колелата ни просто боксуват. Ако мисълта и чувствата са неприятни, те обикновено се превръщат в безпокойство, в депресия, "задушаваме се в собствения си сос". Ако мислите и чувствата са радостни, често това води просто до непродуктивно мислене за приятни неща. (Медитацията, съзерцанието, визуализирането или упражненията на духа не влизат в категорията „непродуктивни". На тази тема ще се върнем по-късно.) Физическото действие е необходимо, за да се осъществи нещо.

Ако са налице мисъл и действие, но липсва чувство, действието вероятно няма да продължи дълго. Нашите чувства са най-големите ни мотиватори. Умът може да разпали чувствата, но чувствата ще подтикнат тялото да действа. За продължително физическо действие ни е нужно да изпитваме нещо към това, което вършим.

Ако имаме чувство и сме готови за действие, но нямаме насочени мисли, ние сме като лодка без кормило. Липсва ни насока от логично, рационално естество. Това най-често се случва с пристрастените към преяждане, наркотици, алкохол, секс. Чувствата казват: „Аз искам"; тялото казва: "Получи го", преди умът да е заработил. По-късно умът може да каже: „Знаеш, че не трябваше да го правиш." „Знаех, но забравих, временна лудост беше."

Ако липсва една от трите страни на пирамидата, структурата се срутва. Не можем да вършим продуктивна, трайна жизнеутвърждаваща работа. Животът се разстройва. Не можем да изпълним това, което ни се иска.

Като имаме предвид горното, ние предлагаме следния съвет: ако не са налице и трите — мисъл, чувство, действие — по едно и също време, откажете се от наличните две. Ако липсва хармония между мисъл, чувство и действие, освободете се от тях.

Например минава ви следната мисъл: "Добре ще е да поплувам." Емоциите казват: „Плуване! Божичко, да поплувам!", но наблизо няма вода за целта, то тогава, зарежете и мисълта, и чувството.

Зарязването става, като се съсредоточите върху нещо друго, нещо, което физически е по-осъществимо.

Ако сте край езеро в бански костюм и умът ви казва: "Би било хубаво, ако поплувам", а тялото: „Готово съм", но чувствата заявяват: „Брр! Водата е студена", то в такъв случай забравете идеята си и физическата подготвеност.

Ако емоциите са за плуването и тялото е подготвено за това, но умът казва: „Мисля, че тази вода не е чиста и безопасна", то тогава забравете и за чувството, и за физическата готовност.

Забравянето или отказването става, като отново се съсредоточите върху нещо, което умът, емоциите и тялото заедно желаят да направят.

Когато разчитаме на една или две страни от пирамидата, но ни липсва втората или третата допълваща страна, ние подканяме безполезността, безсилието, неуспеха, болестите, отчаянието, обезверяването, депресията, сивотата, мрака и вината да се настанят в ума ни и да създадат там хаос, който ще се отрази и на тялото, и на чувствата ни.

Ако мислим по въпроса, колко важно е да отслабнем, но сме готови да изядем един шоколадов сладкиш, защото изпитваме желание и потребност от него, за да се постигне равновесие, или емоциите и тялото ще трябва да се откажат от сладкиша (а той е желан от тях), или умът ще трябва да се откаже от идеята за отслабване. Ако нещата останат както са—умът със своето „би трябвало" срещу емоционалните усещания и физическото действие се получава отлична предпоставка за изпитване на вина.

Чувствали ли сте някога, че вървите едновременно в три посоки? Вероятно. Може би умът ви е искал едно нещо (хайде да почистим гаража), чувствата — друго (да отидем да потанцуваме), а тялото — трето (да поспим малко). Един и същи човек не може да върши три неща по едно и също време. Две от трите ще трябва да отпаднат или може би и от трите ще се откажем и триумвиратът ум—тяло—чувства ще се съгласи да свърши нещо друго.

Като че ли умът, тялото и чувствата имат поотделно свой малък „разум". Понякога ще трябва да помолите „вътрешния координатор" да излезе да преговаря вместо вас. „Първо ще полегнем, после ще почистим гаража, а след това ще отидем на танци, става ли така?"

Друг път се налага вие просто да приложите закона (нежно) и да кажете на тялото „никакво спане", на чувствата „никакви танци", а на ума „гаражът е чист, какво пък толкова".

Както и да се справите с положението, не се оставяйте да бъдете въвлечени в непродуктивни мисли, чувства или действия. Резултатът е неефективност, а неефективността подхранва комплексите за малоценност („Знаех си, че не мога да го направя"), което води до неприятни мисли, а те пък задвижват ответната реакция „борба или бягство", която пък води до ...е, вече четохте тази част от книгата.

Рейтинг: 3.9/5 на базата на 7 оценки
прегледи 13959

Препоръчани продукти

Коментари за Мисъл — чувство — действие

    Подобни статии

    Лечение на лошите мисли

    Лечение на лошите мисли

    Това е интензивен курс за смъртта. Защо пък за смъртта? Искам да кажа, не би ли трябвало да се конце...
    Научете се да скърбите

    Научете се да скърбите

    Сбогувания съпътстват целия ни живот. С годините ще се разделяте и с хора (било че се местите на дру...
    Живейте за мига

    Живейте за мига

    Ангажирайте се да живеете Без значение какво си мислите във връзка с решението да продължите да жив...